Постинг
06.06 18:48 -
Франция 22 години нарушава изискването на ЕС за 3% дефицит: познайте колко пъти е била наказвана за нарушението!! Кой каза пръв "николко"? Браво, взем
Мдаааааа, а срещу нас откриха наказателна процедура, ама щото си нямаме връзки там, в брюкселските политбюро и ЦК.
"Политбюро", "ЦК"... как много в этих словах.
Най-жестокото deja vu, което може да споходи човек, преживял ония времена (и политбюра и централни комитети), и живеещ под сегашните политбюро и ЦК в Брюксел.
А това между щрихите е графиката, предоставена любезно от страхотния Свен Р. Ларсън, за 22-те години нон-стоп нагло нарушаване на есовското изискване за макс. 3% дефицит от Франция без нито едно реално наказание за жабарите.
Тя е толкова страшна със съпровождащата я безнаказаност, че предупреждавам: не се препоръчва за по-слабонервните евро(гею)фили, не отговарям за последиците, това е спойлер.
Отварянето на ваша отговорност.
Към нормалните участници в блог.бг, призивът ми е изтеглете графиката и я разпращайте по приятели и приятели с добавката, че нито веднъж Франция не е била наказана за това.
А който прояви съмнения и скепсис, дайте му линка към постинга ми.
Но има Бог, и Той вижда всичко, и ген. Радев е Неговият Избраник.
---------------------
https://lh7-rt.googleusercontent.com/docsz/AD_4nXfVTEunbBKtYAXav5In2gJwLaKKzGiYwwMgQA5K_hLEVgCJbMUku_fWJKCgSXdqC8vCgAbQLFKrZiaGAr9D8zSZmT4t0qeMHCf4Cs5qNB8UU7gTOF-U6odKxNtXvIT1PrWVqklEK5z-owUsfMPByk371eM-Bc9Hpta5lDuAFpKxuuICz96sS-M?key=6kkixq7lPD8Y_3lcGnKLbA
-------------------------
https://europeanconservative.com/articles/analysis/france-europes-next-fiscal-flashpoint/
Франция: Следващата фискална криза в Европа
Свен Р. Ларсън - 1 октомври 2024 г Всеки, който търси някаква пародия на тема "фискалната политика в ЕС", не е необходимо да ходи кой знае къде, защото Франция е идеалният пример. Френското правителство нарушава фискалните правила на ЕС повече от 20 години – очевидно без да понесе никакво наказание от Брюксел – и политическото ръководство на страната има отношение към нещо, което най-добре се вписва във филм на Жак Тати.
На 18 септември France24 съобщи, че
-------------------------
Франция беше поставена на официална процедура за нарушаване на бюджетните правила на Европейския съюз, преди [Мишел] Барние да бъде избран за глава на правителството [по-рано] този месец... И Банката на Франция предупреди тази седмица, че планираното връщане към правилата за дефицита на ЕС до 2027 г. е „нереалистично“. -----------------------
Имайки това предвид и очакван дефицит от 6% в консолидирания публичен сектор през следващата година, какво има да каже министър-председателят Барние за това? Според France 24,
Откривам, че бюджетната ситуация на страната е много сериозна... Тази ситуация изисква нещо повече от просто красиви изявления. Изисква отговорни действия.
Успокояващо е да чуем, че г-н Барние „открива“ една фискална реалност, която е ярко видима в статистиката на публичните финанси поне от 2002 г. насам: въпреки някои от най-високите данъци в света, френското правителство използва все повече и повече пари на заем, за да плаща сметките си. Може би, ако Барние има възможност да се подвизава на поста си още няколко месеца, той може да продължи с поредното „откритие“, че фискалната непокорност на страната му застрашава самото бъдеще на самата еврозона.
Някъде по пътя Барние открива един нов финансов министър, Антоан Арман. Допринасяйки за присъщия навик на френската политика, че "най-важното е лафът", на 24 септември rfi.fr съобщи, че финансовият министър Арман обещава
----------------------
че той ще се ангажира с икономически заинтересовани страни, включително синдикати и организации на работодатели в опит да намали преразходите в правителствените харчове. … „С изключение на една или две еднократни кризисни години през последните 50 години, имаме един от най-лошите дефицити в нашата история“ ---------------------------
Според същата статия министър-председателят Барние е направил още едно откритие. След като категорично отписа увеличението на данъците само седмица по-рано,
------------------
В неделно интервю премиерът включи „целенасочено“ повишаване на данъците за „богати хора или някои големи компании“ като част от план за подобряване на финансите. -------------------------
Творческият му обрат по отношение на данъците няма да помогне за вдъхването на доверие в правителството на Барние. Когато един сравнително нов министър-председател се обръща към дълбоко влошената фискална ситуация в страната му с безгрижното отношение на фурнаджийска лопата, инвеститорите имат основателни причини да си зададат въпроса дали Франция действително е надежден длъжник.
Като знак, че подобни прояви не са само спекулативни, на 27 септември France24 съобщи:
----------------------
И точно тази седмица доходността по дълга на Франция – възвръщаемостта, която инвеститорите могат да очакват от притежаването на 10-годишни държавни облигации – надхвърли мярката за Испания за първи път от 2006 г., сочейки спад на доверието сред инвеститорите. --------------------
Само с няколко думи: финансовата ситуация за френското правителство е сериозна, но определено не е нова или изненадваща по какъвто и да е начин. Като информация за френските политици, позволете ми да предоставя основните статистически поанти за френските публични финанси.
Фиг. 1 показва държавните харчове (червено), данъците (синьо) и държавния дълг (сиво) като дял от БВП. Тъй като харчовете винаги надвишават данъците, консолидираното френско правителство страда от хроничен и най-вероятно политически нелечим бюджетен дефицит. Когато дефицитите станат достатъчно големи, общият дълг расте по-бързо от БВП, което означава, че сивата „стена“ зад червените и сините функции също расте:
https://europeanconservative.com/wp-content/uploads/2024/10/Correct-France-2048x1486.png
Източник на необработени данни: Евростат
С две думи, французите са свикнали да получават много привилегии от правителството, без да се налага да плащат пълната цена за тях. Няма значение, че сивата „стена“ се свива малко към края; всичко, което това означава, е че френският БВП за кратко време е изпреварил държавния дълг. По всяка вероятност това няма да е така, когато получим пълния набор от данни за 2024 г.; Напълно очаквам съотношението френски дълг към БВП да достигне 120% преди края на 2024 г.
Фиг. 2а и 2б показват две поанти относно бюджетния дефицит. Червената функция отчита съотношението дефицит/БВП, което на Фиг. 2а е придружено от къса синя стрелка. Тази стрелка сочи към съвсем скорошната низходяща тенденция на червената функция, която беше скрита от изкуствените обстоятелства около икономическото спиране през 2020 г. Ако това спиране не се беше случило, бюджетният дефицит щеше да се влоши доста покрай тъмносинята стрелка на Фиг. 2а:
https://lh7-rt.googleusercontent.com/docsz/AD_4nXeYBQEgLIM1qbc7JcyaEuEIH4m7Ge_fm8Q2w8hMJIPTP3Sm3szuQAvAm_qnuH0FsovoL7utbVHibSa4TSwfd3aUqRsBlQrCuc5GhrOrjDw1-RLnekAYfvR6an7temCO39tGk82cGHdLZ8xyZJSDpxsb5vCWA248d3WaAzMHwlojdIYJuW42ci0?key=6kkixq7lPD8Y_3lcGnKLbA
Източник на необработени данни: Евростат
Тази тенденция е от съществено значение. Тя показва, че френското правителство не е в състояние да контролира финансите си, факт, който в крайна сметка има политически корени. Възможно е да се реформира социална държава до такава степен, че този хроничен бюджетен дефицит да изчезне, но управляващите политици не желаят да вземат решенията, необходими за прекъсване на тази тенденция.
Както се вижда от Фиг. 2b, липсата на фискална твърдост не е нещо ново. Тук синята стрелка се простира от 2001 г. - през първото тримесечие, в което имаше почти бюджетен излишък във френските държавни финанси - чак до първото тримесечие на 2024 г. С други думи, въпреки променливия характер на съотношението дефицит/БВП, неговата дългосрочна тенденция е тенденция към стабилно нарастване на дефицитите.
https://lh7-rt.googleusercontent.com/docsz/AD_4nXfYokC6E_4MZGpsKUJZLjMru4_nYjIzuJXNSGcoUa9G3VmS37Mh_mgDP8DnpMBf2jBVcWHBmynLFv7bL34POFjBcy-RMQB7EknClymACk7UcY5Ag0KFD0wLz4LZxglnlzuJ2ARq8Q9JszP8CTyWewt_ZV9N6HzZaG_UEs-4AJm4uAZwXSvJakA?key=6kkixq7lPD8Y_3lcGnKLbA
Източник на необработени данни: Евростат
Гледайки Фиг. 2а и 2б, човек почти остава с впечатлението, че френските политици са се отказали дори да се опитват да балансират държавните си финанси. Последствията от това ще бъдат ужасни – и колкото и ЕС да иска да го игнорира, те ще трябва да се намесят и да наложат своя Пакт за стабилност и растеж, ПСР, срещу Франция.
Само за да покажем какъв арогантен присмехулник на ПСР е Франция, помислете си за ярката червена зона на Фиг. 2c. Тя отбелязва бюджетния дефицит, който надхвърля ограничението от три процента от БВП, налагано от ПСР:
https://lh7-rt.googleusercontent.com/docsz/AD_4nXfVTEunbBKtYAXav5In2gJwLaKKzGiYwwMgQA5K_hLEVgCJbMUku_fWJKCgSXdqC8vCgAbQLFKrZiaGAr9D8zSZmT4t0qeMHCf4Cs5qNB8UU7gTOF-U6odKxNtXvIT1PrWVqklEK5z-owUsfMPByk371eM-Bc9Hpta5lDuAFpKxuuICz96sS-M?key=6kkixq7lPD8Y_3lcGnKLbA
Графика, показваща спада на държавните харчове
Автоматично генерирано описание
Източник на необработени данни: Евростат
Накратко, Франция нарушава Пакта за стабилност и растеж всяка година в продължение на 22 години. Въпреки това, ЕС никога не е подлагал Франция дори на минимално подобие на наказателните фискални мерки, които те прилагат срещу Гърция.
Това е обяснимо със значителното политическо влияние, което Франция има, но от гледна точка на икономическата логика липсата на сурови мерки срещу френското министерство на финансите е крещяща. Франция е втората по големина икономика в еврозоната и нейният дълг - 3,16 трилиона евро - се равнява на 24,4% от общия държавен дълг на еврозоната.
Представете си спекулативното замърсяване, което би настъпило, ако инвеститорите на пазара на деноминиран в евро държавен дълг един ден решат, че Франция вече не е надежден длъжник. Ако започнат да разпродават дори част от притежаваните от тях френски държавни ценни книжа, техният песимизъм бързо ще се разпространи към други, по-малко задлъжнели правителства в ЕС.
А когато инвеститорите бягат от пазара на държавен дълг в еврозоната, те също така бягат и от самото евро. Има хора във валутната зона, които знаят какво би означавало това; страхът от срив на еврото беше движеща причина зад участието на ЕЦБ в наказването на Гърция за протакането на фискалните си мерки в първите месеци на Голямата рецесия от 2008-2010 г.
Ако дългова криза удари Франция, последствията ще бъдат с порядък по-големи от всичко, което еврозоната рискува по време на гръцката фискална криза. И все пак, освен официалното писмо за „процедура при прекомерен дефицит“ до френското правителство, могъщите умове в ЕС и ЕЦБ показаха обезпокоително слаб интерес към това колко прословуто е лошото управление на публичните финанси на Франция.
Свен Р. Ларсън, д-р на науките, е работил като щатен икономист за мозъчни тръстове и като съветник на политически кампании. Автор е на няколко научни статии и книги. Публикациите му се концентрират върху социалната държава, как тя причинява икономическа стагнация и реформите, необходими за понижаване на отрицателното въздействие на голямото правителство. В Twitter той е @S_R_Larson и редовно пише в Larson’s Political Economy в Substack.
Етикети: бюджетен дефицит, ЕЦБ, Франция, държавен дълг, Мишел Барние, Пакт за стабилност и растеж, Свен Р. Ларсън
"Политбюро", "ЦК"... как много в этих словах.
Най-жестокото deja vu, което може да споходи човек, преживял ония времена (и политбюра и централни комитети), и живеещ под сегашните политбюро и ЦК в Брюксел.
А това между щрихите е графиката, предоставена любезно от страхотния Свен Р. Ларсън, за 22-те години нон-стоп нагло нарушаване на есовското изискване за макс. 3% дефицит от Франция без нито едно реално наказание за жабарите.
Тя е толкова страшна със съпровождащата я безнаказаност, че предупреждавам: не се препоръчва за по-слабонервните евро(гею)фили, не отговарям за последиците, това е спойлер.
Отварянето на ваша отговорност.
Към нормалните участници в блог.бг, призивът ми е изтеглете графиката и я разпращайте по приятели и приятели с добавката, че нито веднъж Франция не е била наказана за това.
А който прояви съмнения и скепсис, дайте му линка към постинга ми.
Но има Бог, и Той вижда всичко, и ген. Радев е Неговият Избраник.
---------------------
https://lh7-rt.googleusercontent.com/docsz/AD_4nXfVTEunbBKtYAXav5In2gJwLaKKzGiYwwMgQA5K_hLEVgCJbMUku_fWJKCgSXdqC8vCgAbQLFKrZiaGAr9D8zSZmT4t0qeMHCf4Cs5qNB8UU7gTOF-U6odKxNtXvIT1PrWVqklEK5z-owUsfMPByk371eM-Bc9Hpta5lDuAFpKxuuICz96sS-M?key=6kkixq7lPD8Y_3lcGnKLbA
-------------------------
https://europeanconservative.com/articles/analysis/france-europes-next-fiscal-flashpoint/
Франция: Следващата фискална криза в Европа
Свен Р. Ларсън - 1 октомври 2024 г Всеки, който търси някаква пародия на тема "фискалната политика в ЕС", не е необходимо да ходи кой знае къде, защото Франция е идеалният пример. Френското правителство нарушава фискалните правила на ЕС повече от 20 години – очевидно без да понесе никакво наказание от Брюксел – и политическото ръководство на страната има отношение към нещо, което най-добре се вписва във филм на Жак Тати.
На 18 септември France24 съобщи, че
-------------------------
Франция беше поставена на официална процедура за нарушаване на бюджетните правила на Европейския съюз, преди [Мишел] Барние да бъде избран за глава на правителството [по-рано] този месец... И Банката на Франция предупреди тази седмица, че планираното връщане към правилата за дефицита на ЕС до 2027 г. е „нереалистично“. -----------------------
Имайки това предвид и очакван дефицит от 6% в консолидирания публичен сектор през следващата година, какво има да каже министър-председателят Барние за това? Според France 24,
Откривам, че бюджетната ситуация на страната е много сериозна... Тази ситуация изисква нещо повече от просто красиви изявления. Изисква отговорни действия.
Успокояващо е да чуем, че г-н Барние „открива“ една фискална реалност, която е ярко видима в статистиката на публичните финанси поне от 2002 г. насам: въпреки някои от най-високите данъци в света, френското правителство използва все повече и повече пари на заем, за да плаща сметките си. Може би, ако Барние има възможност да се подвизава на поста си още няколко месеца, той може да продължи с поредното „откритие“, че фискалната непокорност на страната му застрашава самото бъдеще на самата еврозона.
Някъде по пътя Барние открива един нов финансов министър, Антоан Арман. Допринасяйки за присъщия навик на френската политика, че "най-важното е лафът", на 24 септември rfi.fr съобщи, че финансовият министър Арман обещава
----------------------
че той ще се ангажира с икономически заинтересовани страни, включително синдикати и организации на работодатели в опит да намали преразходите в правителствените харчове. … „С изключение на една или две еднократни кризисни години през последните 50 години, имаме един от най-лошите дефицити в нашата история“ ---------------------------
Според същата статия министър-председателят Барние е направил още едно откритие. След като категорично отписа увеличението на данъците само седмица по-рано,
------------------
В неделно интервю премиерът включи „целенасочено“ повишаване на данъците за „богати хора или някои големи компании“ като част от план за подобряване на финансите. -------------------------
Творческият му обрат по отношение на данъците няма да помогне за вдъхването на доверие в правителството на Барние. Когато един сравнително нов министър-председател се обръща към дълбоко влошената фискална ситуация в страната му с безгрижното отношение на фурнаджийска лопата, инвеститорите имат основателни причини да си зададат въпроса дали Франция действително е надежден длъжник.
Като знак, че подобни прояви не са само спекулативни, на 27 септември France24 съобщи:
----------------------
И точно тази седмица доходността по дълга на Франция – възвръщаемостта, която инвеститорите могат да очакват от притежаването на 10-годишни държавни облигации – надхвърли мярката за Испания за първи път от 2006 г., сочейки спад на доверието сред инвеститорите. --------------------
Само с няколко думи: финансовата ситуация за френското правителство е сериозна, но определено не е нова или изненадваща по какъвто и да е начин. Като информация за френските политици, позволете ми да предоставя основните статистически поанти за френските публични финанси.
Фиг. 1 показва държавните харчове (червено), данъците (синьо) и държавния дълг (сиво) като дял от БВП. Тъй като харчовете винаги надвишават данъците, консолидираното френско правителство страда от хроничен и най-вероятно политически нелечим бюджетен дефицит. Когато дефицитите станат достатъчно големи, общият дълг расте по-бързо от БВП, което означава, че сивата „стена“ зад червените и сините функции също расте:
https://europeanconservative.com/wp-content/uploads/2024/10/Correct-France-2048x1486.png
Източник на необработени данни: Евростат
С две думи, французите са свикнали да получават много привилегии от правителството, без да се налага да плащат пълната цена за тях. Няма значение, че сивата „стена“ се свива малко към края; всичко, което това означава, е че френският БВП за кратко време е изпреварил държавния дълг. По всяка вероятност това няма да е така, когато получим пълния набор от данни за 2024 г.; Напълно очаквам съотношението френски дълг към БВП да достигне 120% преди края на 2024 г.
Фиг. 2а и 2б показват две поанти относно бюджетния дефицит. Червената функция отчита съотношението дефицит/БВП, което на Фиг. 2а е придружено от къса синя стрелка. Тази стрелка сочи към съвсем скорошната низходяща тенденция на червената функция, която беше скрита от изкуствените обстоятелства около икономическото спиране през 2020 г. Ако това спиране не се беше случило, бюджетният дефицит щеше да се влоши доста покрай тъмносинята стрелка на Фиг. 2а:
https://lh7-rt.googleusercontent.com/docsz/AD_4nXeYBQEgLIM1qbc7JcyaEuEIH4m7Ge_fm8Q2w8hMJIPTP3Sm3szuQAvAm_qnuH0FsovoL7utbVHibSa4TSwfd3aUqRsBlQrCuc5GhrOrjDw1-RLnekAYfvR6an7temCO39tGk82cGHdLZ8xyZJSDpxsb5vCWA248d3WaAzMHwlojdIYJuW42ci0?key=6kkixq7lPD8Y_3lcGnKLbA
Източник на необработени данни: Евростат
Тази тенденция е от съществено значение. Тя показва, че френското правителство не е в състояние да контролира финансите си, факт, който в крайна сметка има политически корени. Възможно е да се реформира социална държава до такава степен, че този хроничен бюджетен дефицит да изчезне, но управляващите политици не желаят да вземат решенията, необходими за прекъсване на тази тенденция.
Както се вижда от Фиг. 2b, липсата на фискална твърдост не е нещо ново. Тук синята стрелка се простира от 2001 г. - през първото тримесечие, в което имаше почти бюджетен излишък във френските държавни финанси - чак до първото тримесечие на 2024 г. С други думи, въпреки променливия характер на съотношението дефицит/БВП, неговата дългосрочна тенденция е тенденция към стабилно нарастване на дефицитите.
https://lh7-rt.googleusercontent.com/docsz/AD_4nXfYokC6E_4MZGpsKUJZLjMru4_nYjIzuJXNSGcoUa9G3VmS37Mh_mgDP8DnpMBf2jBVcWHBmynLFv7bL34POFjBcy-RMQB7EknClymACk7UcY5Ag0KFD0wLz4LZxglnlzuJ2ARq8Q9JszP8CTyWewt_ZV9N6HzZaG_UEs-4AJm4uAZwXSvJakA?key=6kkixq7lPD8Y_3lcGnKLbA
Източник на необработени данни: Евростат
Гледайки Фиг. 2а и 2б, човек почти остава с впечатлението, че френските политици са се отказали дори да се опитват да балансират държавните си финанси. Последствията от това ще бъдат ужасни – и колкото и ЕС да иска да го игнорира, те ще трябва да се намесят и да наложат своя Пакт за стабилност и растеж, ПСР, срещу Франция.
Само за да покажем какъв арогантен присмехулник на ПСР е Франция, помислете си за ярката червена зона на Фиг. 2c. Тя отбелязва бюджетния дефицит, който надхвърля ограничението от три процента от БВП, налагано от ПСР:
https://lh7-rt.googleusercontent.com/docsz/AD_4nXfVTEunbBKtYAXav5In2gJwLaKKzGiYwwMgQA5K_hLEVgCJbMUku_fWJKCgSXdqC8vCgAbQLFKrZiaGAr9D8zSZmT4t0qeMHCf4Cs5qNB8UU7gTOF-U6odKxNtXvIT1PrWVqklEK5z-owUsfMPByk371eM-Bc9Hpta5lDuAFpKxuuICz96sS-M?key=6kkixq7lPD8Y_3lcGnKLbA
Графика, показваща спада на държавните харчове
Автоматично генерирано описание
Източник на необработени данни: Евростат
Накратко, Франция нарушава Пакта за стабилност и растеж всяка година в продължение на 22 години. Въпреки това, ЕС никога не е подлагал Франция дори на минимално подобие на наказателните фискални мерки, които те прилагат срещу Гърция.
Това е обяснимо със значителното политическо влияние, което Франция има, но от гледна точка на икономическата логика липсата на сурови мерки срещу френското министерство на финансите е крещяща. Франция е втората по големина икономика в еврозоната и нейният дълг - 3,16 трилиона евро - се равнява на 24,4% от общия държавен дълг на еврозоната.
Представете си спекулативното замърсяване, което би настъпило, ако инвеститорите на пазара на деноминиран в евро държавен дълг един ден решат, че Франция вече не е надежден длъжник. Ако започнат да разпродават дори част от притежаваните от тях френски държавни ценни книжа, техният песимизъм бързо ще се разпространи към други, по-малко задлъжнели правителства в ЕС.
А когато инвеститорите бягат от пазара на държавен дълг в еврозоната, те също така бягат и от самото евро. Има хора във валутната зона, които знаят какво би означавало това; страхът от срив на еврото беше движеща причина зад участието на ЕЦБ в наказването на Гърция за протакането на фискалните си мерки в първите месеци на Голямата рецесия от 2008-2010 г.
Ако дългова криза удари Франция, последствията ще бъдат с порядък по-големи от всичко, което еврозоната рискува по време на гръцката фискална криза. И все пак, освен официалното писмо за „процедура при прекомерен дефицит“ до френското правителство, могъщите умове в ЕС и ЕЦБ показаха обезпокоително слаб интерес към това колко прословуто е лошото управление на публичните финанси на Франция.
Свен Р. Ларсън, д-р на науките, е работил като щатен икономист за мозъчни тръстове и като съветник на политически кампании. Автор е на няколко научни статии и книги. Публикациите му се концентрират върху социалната държава, как тя причинява икономическа стагнация и реформите, необходими за понижаване на отрицателното въздействие на голямото правителство. В Twitter той е @S_R_Larson и редовно пише в Larson’s Political Economy в Substack.
Етикети: бюджетен дефицит, ЕЦБ, Франция, държавен дълг, Мишел Барние, Пакт за стабилност и растеж, Свен Р. Ларсън
Тагове:
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Ставаме само да даваме пари за всичко, което поискат.
цитирай... до поредните санкции на гейропата срещу Русия, където България ще ги отреже.
Подкрепата, къде видима донякъде, къде съвсем невидима, от Вовата, Тръмп и Биби за ген. Радев, я има, но те пари не дават, парите за военновременните седмици, месеци и може би години, са грижа на ген. Радев, но той няма как да го обясни, а и такива неща не се обясняват публично.
Накратко, с въпросната процедура на лгбейташката болшевишко-брюкселска мафия ни обяви война, а на война, като на война.
Вече го обяснявах няколко пъти, но пак ще го обясня: Брюксел обяви война на цели 5 - ПЕТ!!! - фронта: Русия, Щатите, Китай, Израел и Иран.
Какъв ще е резултатът, предполагам, няма нужда да ти обяснявам.
Затова и всички здравомислещи българи застават редом с ген. Радев в този съдбоносен за Отечеството ни час.
Затова е и повече от необходимо този материал на Свен Р. Ларсън да стигне до колкото може повече българи, за да проблесне дори и на най-заслепения за какво иде реч.
Защото съм повече от удивен: възможно ли е този постинг да има такава символична популярност, като имам 6-7 постинга, надхвърлили 1000 прегледа?!?
В прав текст: ще помогнеш ли в разпространението на тази повече от нужна информация?
цитирайПодкрепата, къде видима донякъде, къде съвсем невидима, от Вовата, Тръмп и Биби за ген. Радев, я има, но те пари не дават, парите за военновременните седмици, месеци и може би години, са грижа на ген. Радев, но той няма как да го обясни, а и такива неща не се обясняват публично.
Накратко, с въпросната процедура на лгбейташката болшевишко-брюкселска мафия ни обяви война, а на война, като на война.
Вече го обяснявах няколко пъти, но пак ще го обясня: Брюксел обяви война на цели 5 - ПЕТ!!! - фронта: Русия, Щатите, Китай, Израел и Иран.
Какъв ще е резултатът, предполагам, няма нужда да ти обяснявам.
Затова и всички здравомислещи българи застават редом с ген. Радев в този съдбоносен за Отечеството ни час.
Затова е и повече от необходимо този материал на Свен Р. Ларсън да стигне до колкото може повече българи, за да проблесне дори и на най-заслепения за какво иде реч.
Защото съм повече от удивен: възможно ли е този постинг да има такава символична популярност, като имам 6-7 постинга, надхвърлили 1000 прегледа?!?
В прав текст: ще помогнеш ли в разпространението на тази повече от нужна информация?
Натискам за вълна.
цитирайradostinalassa написа:
Натискам за вълна.
И няколко вкуснотии в знак на благодарност :DDDDDDD
https://www . americanthinker . com/cartoons/2026/04/at_2026_04_18 . html
https://images . americanthinker . com/yj/yjet3fywdlukdbq2chk2_640 . jpg
и
https://www . americanthinker . com/cartoons/2026/05/at_2026_05_17 . html
https://images . americanthinker . com/jf/jf7sh0xojj6hgyeti1br_640 . jpg
използвай ги като илюстрации в постинги по темата :DDDDDDD
превъртай назад една по една карикатурите, ще откриеш още много вкуснотийки като тези двете :)
