Всеки, който атакува ген. Радев, под какъвто и да е предлог, е волен или неволен съюзник на лгбейташката мафия в Брюксел в плановете й за окончателното затриване на България

Много скоро на "международната прогресивна общественост" ще стане известно, че почти целокупният български народ е петата колона на Путин в “райската градина” на лгбейташкото царство с всички произтичащи от това последици.


И ще бъде напомнено за ветото му върху плановете на лгбейташката мафия в Брюксел и местните колаборационисти, а именно педроханчетата-пипидибейчетата, да влязат в българските детски градини и училища "да обучават децата на полова просвета".

Има и блогбг-блогери, които го обвиняват във всички и възможни грехове, че виждаш ли, самият Нетаняху го поздравил с победата на изборите!!!

Тези хора, и подобните им, явно не си дават най-елементарната сметка, че Израел е естествен геополитически съюзник на България, а в геополитиката капризи и идиотщини са абсолютно недопустими, защото става дума за оцеляването на България.

И това е, ако приемем, че това е проява на глупостта им, а не нещо далеч по-зловещо!!

Нали не сте забравили, надявам се, все още, кой ни е югоизточният съсед?

Дано ген. Радев е със стоманени топки, казано на простичък български език, и съответно с мозък, способен да предугажда всички лгбейташки клопки и капани и петата им колона на бойното поле Армагедон, а именно свещената българска земя.

Защото той е пределно наясно, че в защитата на България срещу исляма България може да разчита реално само на Русия, Израел и Щатите, конкретно на Тръмп, който е пределно наясно за опасността от исляма, за примери не му е необходимо да ходи далеч, достатъчно е човек да само да види представителите на "хуманната" религия сред представителите на демократическата партия в конгреса и сената.

Защото за съюза на лгбейташката мафия в Брюксел с исляма не е необходимо да се ходи далеч, просто попитайте всеки средностатистически гражданин на западна Европа.

Ген. Радев - това е окончателният тест за интелигентността на българина

https://europeanconservative.com/articles/commentary/the-lgbt-movement-thinks-it-owns-europe/

Движението на LGBT си мисли, че Европа е негова собственост

Върхушките на ЕС нелепо твърдят, че всяко противопоставяне на прогресивистката програма на LGBT представлявало заставане редом с Москва, сякаш универсалната, хилядолетна вяра в естествения брак е по някакъв начин уникална руска ценност.

    Джонатан Ван Марен               - 3 декември 2025 г                                              Точно преди полския президентски дебат на 11 април Карол Навроцки постави полско знаме на катедрата си. - Аз ще го представлявам - заяви той. След това прекоси сцената до подиума на либералния си опонент Рафал Тшасковски и постави флага на LGBT пред него. - Също така имам и един флаг за г-н Рафал Тшасковски [знамето на ЛГБТ], защото той бягаше от тази символика - добави той, докато през това време Тшасковски бързо потули нейде знамето.

Моментът незабавно стана вирусен, защото Навроцки, с един-единствен брилянтен жест, изтъкна основния източник на власт в Европа: движението на LGBT. Тшасковски, като кмет на Варшава, беше възглавил гей парада, настоява за използването на транссексуални „предпочитани местоимения“ и, което е най-важното, нареди на държавните служители да третират еднополовите двойки, сякаш са женени. Варшава беше първият полски град, който направи това.

Каскадата на Навроцки би проработила почти навсякъде в Европа. Нациите, които все още се придържат към собствените си култури, религиозно наследство и традиции, са изправени пред безмилостни кампании от страна на най-мощните институции в Европа, за да преклонят коляно пред знамето на дъждовната дъга или да се изправят срещу адския огън. Националните избори не означават нищо за континенталната върхушка. Навроцки спечели полското президентство на 1 юни и така LGBT върхушките незабавно възприеха различна стратегия.

На 25 ноември Европейският съд постанови, че Полша трябва да признае еднополовите бракове, сключени в други страни-членки на ЕС. Решението е насочено пряко към член 18 от конституцията на Полша, който гласи, че „бракът, съюз между мъж и жена, както и семейството, майчинството и родителството, се поставят под закрилата и грижите на Република Полша“.

Случаят започна, когато хомосексуална полска двойка се жени в Берлин и поиска въвеждане на препис от брачния им акт в гражданския регистър на Полша. Това беше отказано, тъй като полското законодателство не признава еднополовите бракове. Двойката заведе дело. Отговорът на правителството на Гражданската коалиционна партия излезе от двете им усти. Премиерът Доналд Туск и министърът на вътрешните работи Марчин Кирвински увериха обществеността, че ЕС не може да диктува на полското законодателство и че конституционните процеси ще бъдат спазвани.

Туск, който води извънзаконова война срещу консервативните закони на Полша, откакто встъпи в длъжност, добави, че „зачитането на трибуналите“ също е фундаментално, докато вътрешният министър Марчин Кирвински предположи, че за да приложим решението на ЕС, „ще трябва да приемем собствено законодателство“. С други думи, либералното правителство вероятно ще приеме тактиката на техния кандидат за президент Рафал Тшасковски, който се застъпва за еднополовите граждански съюзи като „първа логична стъпка“. Към какво? Да зададеш въпроса означава да му отговориш.

Много полски консерватори признаха, че решението на ЕС е като заклещен крак във вратата, което директно подкопава полската конституция, което заявява, че признаването на еднополовите бракове, сключени извън страната, е от съществено значение за „основното право на зачитане на личния и семейния живот“. Президентът Карол Навроцки даде остър отговор; Адам Андрушкевич, заместник-началник на президентската канцелария, нарече това „опит за заобикаляне на полската конституция“ и потвърди, че Навроцки „няма да се подчини на терора на „решенията на дъждовната дъга“.“

И това не е само Полша. Когато България прие закон, забраняващ пропагандата на LGBT в училищата миналата година, активисти на LGBT твърдяха, че той нарушавал законодателството на ЕС; Службата на ООН по правата на човека призова правителството да го преразгледа и след като президентът Руман Радев отказа да наложи вето, призова Европейската комисия „да се намеси и да потърси отговорност от България“. Когато Унгария прие подобен закон през 2021 г., тогавашният холандски премиер Марк Рюте заяви, че ЕС ще „постави Унгария на колене“ в отговор.

През септември словашкият парламент прие конституционна поправка, утвърждаваща двата биологични пола, давайки права за осиновяване само на хетеросексуални двойки, забранявайки сурогатното майчинство, утвърждавайки съгласието на родителите за сексуално обучение, утвърждавайки суверенитета на Словакия по въпросите на „националната идентичност“, особено по „фундаментални културно-етични въпроси“. Европейската комисия незабавно заведе официално дело срещу Словакия, изисквайки те да изменят закона поради нарушение на Хартата на основните права на ЕС и противоречието със Стратегията на ЕС за равенство на LGBTIQ 2020-2025 г.

ЕС се опитва да наложи вътрешно идеологията на LGBT с мерки, предназначени да поставят на колене страните, които се съпротивляват на прогресивистката идеология; извън страната, върхушката даде да се разбере, че пътят към присъединяването е пътят на дъждовната дъга. Кандидатурата на Грузия за присъединяване беше внезапно прекратена миналата година, след като парламентът прие широкообхватен законопроект, противопоставящ се на идеологията на LGBT; ЕС отряза финансовата помощ като наказание. Военновременното правителство на Украйна отдели време да се съсредоточи върху приемането на про-LGBT законодателство, за да направи собствената си кандидатура по-привлекателна.

Правителствата, които се противопоставят на изродския ефект на идеологията на LGBT, цитират историята и културата на нациите си; върхушките на ЕС обаче нелепо твърдят, че всяко противопоставяне на прогресивистката програма на LGBT представлявало заставане редом с Москва, сякаш универсалната, хилядолетна вяра в естествения брак е по някакъв начин чисто руска особеност. ЕС практикува културен колониализъм, така че им се налага да отразят удара, обвинявайки русите, че „изнасят“ убеждението, че мъжете не могат да станат жени, просто като го заявяват, и че двама мъже не могат да се оженят и да имат деца. Това е евтин и мощен трик, който Путин обича да използва.

Нуждаем се от повече лидери като Карол Навроцки – политици, които са готови да извикат на ринга политическите слуги на движението на LGBT с груби и прости думи. Тези върхушки искат да забият флага на LGBT в Будапеща, Братислава и Тбилиси; подобно на Навроцки, опонентите им трябва да забият флага на LGBT пред върхушките, така че всички да разберат кой на кого служи.

Джонатан Ван Марен е писател за europeanconservative.com със седалище в Канада. Той е писал за First Things, National Review, The American Conservative, а последната му книга е Prairie Lion: The Life & Times of Ted Byfield.

    Етикети: ЕС, Джонатан Ван Марен, Карол Навроцки, LGBT идеология, LGBT лоби, национален суверенитет, Полша, прогресивистка програма, еднополови двойки    

Генерал Фатмаков е част от мафията и винаги е бил част от статуквото! Предател, масон, демагог, мазен лъжец и фурнаджийска лопата! Заедно с Йотова членуват в две масонски ложи! На всичкото отгоре е и ционистка подлога! Позор!

А нещо по-конкретно? Публицистиката не е нещо лошо само по себе си, но все пак тя си е нещо отделно, тук е прието да се аргументира.

Според теб какво би трябвало да направи ген. Радев, за да опровергае публицистиката ти?

Предполагам, не само на мен ще ми е интересно да се запознаем с тезата ти.