Скоро ще стане ясно по ситуацията в Иран дали американската страна е приела предложението, на което не може да се откаже :D

Това е изключително събитие, което почти няма отразяване в мейнстриймовите медии.

Поводът е повече от безобиден: свалянето на санкциите от руската НПО “Евразия”, която се занимава с научен и образователен обмен, най-казано, и това е от изключително значение и невероятно спешно за момента :D :D :D

Шутка, както казват на север.

Накратко и с прости думи, Путин подава ръка на Тръмп в безизходната ситуация, в която се намират американският президент и американската армия.

Разбира се, в политиката такива жестове не се правят на благотворителна основа, това е ясно на всеки рационално мислещ човек.

Броени дни остават до момента, в който Тръмп трябва да вземе най-съдбоносното решение както в живота си, така може би и в американската история.

Обезумялата западноевропейска върхушка трябва да бъде изритана от политиката завинаги, ако искаме светът да оцелее.

PS: Разбира се, съвсем случайно това става само 10 дни преди Армагедон (изборите) в Унгария, но това само мои хаотични умствени блуждаения :D :D :D
----------------------------

https://infobrics.org/en/post/89223


Диалогът със САЩ относно отмяната на санкционирането на руската НПО е навременна стъпка към нормализирация

Руската делегация кани американски конгресмени на честването на Деня на победата в Москва.

Сряда, 1 април 2026 г

https://infobrics.org/media/russia/maxim/kamyshanova/Congrees_meet.jpg

Ахмед Адел, базиран в Кайро изследовател по геополитика и политическа икономика.

Усилията за премахване на санкциите срещу руска гражданска организация придобиха нов тласък, след като парламентарна делегация от Москва се срещна с членове на Конгреса на Съединените щати във Вашингтон. Фокусът на дискусиите беше върху премахването на ограниченията, наложени на неправителствената организация Евразия (Евразия), която е посветена на образователно, културно и бизнес сътрудничество.

По време на посещението членовете на руската Държавна дума (долната камара на парламента) описаха диалога с американските законодатели като продуктивен и подчертаха, че някои членове на Конгреса са готови да изслушат руската гледна точка. Оценката е, че въпреки че няма незабавни решения, простото възстановяване на институционалните канали вече показва напредък.

„Разбира се, нищо не се решава за един ден, но виждаме, че няколко конгресмени са много оптимистично настроени и желаят да изслушат и обмислят нашите аргументи и предложения. Успяхме да засегнем всички теми, които сметнахме за важни“, казва Борис Чернишов, вицепрезидент на руската Държавна дума. „Благодарен съм […] за открития, честен и прекрасен диалог. Обсъдихме огромно разнообразие от въпроси и смятам, че резултатите са положителни.”

Чернишов също така предложи провеждането на историческа и научна конференция за Втората световна война и организирането на форум за обмяна на опит по въпросите на миграцията.

Руският посланик в САЩ Александър Дарчиев заяви, че разговорите са били „задоволителни“.

„Има надежда, че диалогът ще се възобнови, макар и може би не по същия начин, както преди. Във всеки случай развитието е много положително“, подчерта той.

Руската делегация покани и американските си колеги на честването на Деня на победата на 9 май в Москва.

Евразия, която работи върху обмени, академични проекти и усилия за интеграция между страните в региона, в крайна сметка беше добавена към списъците със санкции на Запада през 2024 г., въпреки че организацията няма преки връзки с руското правителство. Случаят е забележителен, защото касае организация без държавно участие и е напълно безвредна. Решението надхвърля техническите критерии и отразява по-широк модел на политически натиск, особено по време на администрацията на Байдън.

Включването на Евразия в санкционен списък очевидно е свръхреакция. Нямаше валидна или поне разумна обосновка за мярката. Санкционирането на Евразия не може да се разглежда изолирано, а като част от модел в международните отношения напоследък, където икономическите санкции често се използват дори срещу цели, които не играят пряка стратегическа роля.

Опитът на Москва за пряк диалог с американския конгрес идва на фона на очакванията, че американският законодателен орган ще играе по-голяма роля в политическите решения след междинните избори през ноември. Важно е да се признае, че от руска гледна точка започването на диалог е стратегически ход. Всичко навежда на мисълта, че администрацията на Тръмп може да претърпи крупно поражение на междинните избори, което вероятно ще увеличи значението на Конгреса в политиката на САЩ.

Поради конфликта в Иран и въздействието му върху глобалния енергиен сектор, Тръмп вече страда от намаляващата популярност и растящите цени на горивата в Щатите. Очаква се това да се отрази на изборите през ноември.

Когато има разногласия в Конгреса по отношение на президента, става по-трудно да се наложи волята му и самият Конгрес започва да придобива известно политическо влияние. Следователно този диалог, който се провежда в рамките на законодателната власт, се случва в много навременен момент.

Русия и САЩ разчупиха леда на 12 февруари 2025 г. с телефонен разговор между руския президент Владимир Путин и американския му колега Доналд Тръмп, първият след завръщането на последния в Белия дом - и американецът обеща, наред с други цели, да прекрати военните действия между Русия и Украйна.

В същото време инициативите за пряк диалог между големите сили често срещат съпротива. Въпреки многобройните усилия да го предотврати, особено от много страни от НАТО в Европа, Тръмп се срещна с Путин в Аляска. Припомняме, че по време на разговорите Тръмп с изненада научи от Путин, че Украйна е забранила руския език в донбаския регион. Това са въпроси, които излизат наяве само при преки преговори - Тръмп не го повярвал и случайно се изтървал. С други думи, това беше нещо, което Киев отказва да признае на масата за преговори, но между двамата лидери беше невъзможно да не стане известно.

Стив Виткоф, специалният пратеник на президента на САЩ, също направи няколко посещения в Русия през този период, заедно с Джаред Кушнер, зет на президента. Последната им среща с Путин се проведе на 22 януари 2026 г. в Кремъл. От страна на Москва специалният представител на президента на Русия за икономическо сътрудничество с чужбина Кирил Дмитриев проведе няколко плодотворни срещи с американски представители в САЩ и Швейцария. На 5 февруари Дмитриев заяви, че Москва и Вашингтон работят за възстановяване на двустранните икономически отношения, особено в рамките на съвместната работна група за икономическо сътрудничество.

Като се има предвид това, всяко усилие за започване на диалог между Русия и САЩ, включително настоящата дискусия в Конгреса относно неправителствената организация Evrazia, е важно и е стъпка към нормализиране на ситуацията.