Прочетен: 320 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 28.03 20:12
Простичко и ясно. Докато е била по-млада и тя въодушевено е клеймила "токсичната мъжественост" и "поробителския патриархат", но в един момент се осъзнала, пробудила, дето се казва по нашенски, "Сетила се Мара (в нашия случай Хелън) да се побара".
И то, защо мислите? Страшно сложно е, никога няма да се сетите, ама тя се сетила и се хванала за главата: "Леле-мале, какви съм ги дрънкала и вършила до тоя момент, ами аз имам синове!"
Така е, како Хелън, на някои от вас, слава Богу, все им идва някога акълът.
А сега бегом да действаш да помагаш за възстановяването на Божия Ред, защото инак лошо им се пише на момчетата ти.
----------------
https://www.compactmag.com/article/the-great-feminization/
Великата феминизация
Хелън Андрюс
16 октомври 2025 г
През 2019 г. прочетох статия за Лари Съмърс и Харвард, която промени начина, по който гледам на света. Авторът, пишещ под псевдонима „Дж. Стоун“, твърди, че денят, в който Лари Съмърс подаде оставка като президент на Харвардския университет, бележи повратна точка в нашата култура. Цялата „събудена“ (woke) ера може да се екстраполира от този момент, от подробностите за това как Съмърс е била отменен и най-вече кой е направил отмяната: жените.
Основните факти по делото Съмърс ми бяха познати. На 14 януари 2005 г. на конференция на тема „Разнообразяване на научната и инженерната работна сила“ Лари Съмърс изнесе лекция, която трябваше да бъде неофициална. В нея той заявява, че недостатъчното представяне на жените в точните науки се дължи отчасти на „различна наличност на способности във високия край“, както и на различия във вкуса между мъжете и жените, „които не се дължат на социализацията“. Някои от присъстващите професорки се обидиха и изпратиха забележките му на репортер, в нарушение на правилото за неофициалност. Последвалият скандал доведе до вот на недоверие от преподавателския състав в Харвард и в крайна сметка до оставката на Съмърс.
В есето се твърди, че не само жените са отменили президента на Харвард; причината е била, че са го бяха отменили по един много женски начин. Те отправяха по-скоро емоционални призиви, отколкото логични аргументи. „Когато той започна да говори за вродени различия в способностите между мъжете и жените, просто не можех да дишам, защото този вид пристрастия ме разболява физически“, каза Нанси Хопкинс, биолог от MIT. Съмърс направи публично изявление, поясняващо думите си, а след това още едно, а след това и трето, като извинението ставаше все по-настоятелно всеки път. Включиха се и експерти се включиха, които заявиха, че всичко, което Съмърс е твърдял за половите различия, е в рамките на научния мейнстрийм. Тези рационални апели не оказаха ефект върху истерията на тълпата.
Това отменяне е от женски род, се твърди в есето, защото всички отменяния са от женски род. Културата на отмяна е просто онова което жените правят всеки път, когато изобилстват в дадена организация или област. Това е тезата за Великата феминизация, която същият автор по-късно доразви в книгата: "Всичко, което смятате за „будност“ (wokeness), представлява просто епифеномен на демографската феминизация.
Обяснителната сила на тази проста теза беше невероятна. Това наистина отключи тайните на ерата, в която живеем. "Будността" (Wokeness) не е някаква нова идеология, израснала върху марксизма или резултат от разочарованието след Обама. Това са просто женствени модели на поведение, прилагани в институции, в които доскоро жените бяха малко на брой. Как не съм го виждала това по-рано?
Вероятно защото, като повечето хора, мисля за феминизацията като за нещо, което се е случило в миналото, преди да се родя. Когато мислим за жените в юридическата професия, например, мислим за първата жена, която е посещавала юридическо училище (1869 г.), първата жена, която завежда дело пред Върховния съд (1880 г.) или първата жена съдия във Върховния съд (1981 г.).
Много по-важен повратен момент е кога в юридическите факултети жените стават мнозинство, което се случва през 2016 г., или когато сътрудничките в адвокатските кантори стават мнозинство, което се случва през 2023 г. Когато Сандра Дей О’Конър е назначена във висшия съд, само 5% от съдиите са жени. Днес жените са 33% от съдиите в Америка и 63% от съдиите, назначени от президента Джо Байдън.
„През 2018 г. жените стават мнозинство в персонала на New York Times.
Същата траектория може да се види в множество професии: пионерско поколение жени през 60-те и 70-те години на миналия век; увеличаване на представителството на жените през 80-те и 90-те години; и равенството между половете най-накрая ще се появи, поне в по-младите кохорти, през 2010-те или 2020-те години. През 1974 г. само 10 процента от репортерите на New York Times са жени. Представянето на жените в персонала на New York Times през 2018 г. надхвърля 50% и днес делът им е 55%.
Жените в медицинските училища през 2019 г.надхвърлят 50%. През 2019 г. жените станаха мнозинство в работната сила с висше образование в цялата страна. Жените станаха мнозинство от преподавателите в колежите през 2023 г. Жените все още не са мнозинство от мениджърите в Америка, но скоро може да станат, тъй като сега са 46%. Така че моментът пасва. Събудеността (Wokeness) възниква приблизително по същото време, когато много важни институции претърпяваха промяна демографски от мнозинство мъже към мнозинство жени.
Същината също пасва. Всичко, което смятате за будност, включва приоритизиране на женското пред мъжкото: емпатия пред рационалност, безопасност пред риск, сплотеност пред конкуренция. Други автори, предложили свои собствени версии на тезата за Великата феминизация, като Ноа Карл или Бо Уайнгард и Кори Кларк, които разглеждат ефектите на феминизацията върху академичните среди, предлагат данни от проучване, показващи половите различия при политическите ценности. Едно проучване например установява, че 71% от мъжете твърдят, че защитата на свободата на словото е по-важна от запазването на сплотено общество, докато 59% от жените твърдят противоположното.
Най-важните различия не се отнасят до индивидите, а до групите. Според моя опит хората са уникални и всеки ден се натъквате на отличия, които се противопоставят на стереотипите, но групи от мъже и жени показват устойчиви различия. Което има смисъл, ако се замислите статистически. Една случайно взета жена може да е по-висока от един случайно взет мъж, но е много малко вероятно група от десет случайно взети жени да има среден ръст по-висок от този на група от десет мъже. Колкото по-голяма е групата от хора, толкова по-вероятно е тя да отговаря на средните статистически стойности.
Динамиката на женската група благоприятства консенсуса и сътрудничеството. Мъжете се командват един друг, но жените могат само да внушават и убеждават. Всяка критика или негативно чувство, ако абсолютно трябва да бъдат изразени, трябва да бъдат погребани в слоеве комплименти. Резултатът от дискусията е по-малко важен от факта, че дискусията е била проведена и всички са участвали в нея. Най-важната полова разлика в груповата динамика е отношението към конфликта. Накратко, мъжете водят конфликти открито, докато жените скрито подкопават или остракират враговете си.
Бари Уайс, в писмото си за напускане на The New York Times, описва как колегите я наричат във вътрешни съобщения на Slack като расистка, нацистка и фанатик и – това е най-женствената част – „колегите, смятани за приятелски настроени с мен, са били тормозени от колеги“. Веднъж Вайс помолва колежка от бюрото за мнения на Times да пие кафе с нея. Тази журналистка, жена с произход от различни раси, която често пишеше за расите, отказва да се срещне с нея. Очевидно е, че това е неспазване на базовите стандарти за професионализъм. Освен това беше много по женски.
Мъжете обикновено са по-добри в компартментализирането от жените, а будността (уокизмът) в много отношения представляваше неуспех на цялото общество да се компартментализира. Традиционно, eдин взет отделно лекар може да има мнение по политическите въпроси на деня, но той ще счита за свое професионално задължение да държи тези мнения далеч от стаята за прегледи. Сега, когато медицината е станала по-феминизирана, лекарите носят значки и всякакви подобни, изразяващи възгледи по противоречиви въпроси от правата на гейовете до Газа. Те дори рискуват доверието към професията си поради политически прищявки, както когато лекарите твърдят, че протестите на Black Lives Matter могат да продължат в нарушение на локдауните заради Covid, защото расизмът представлявал извънредна ситуация за общественото здраве.
Една книга, която ми помогна да сглобя главоблъсканицата, беше Warriors and Worriers: The Survival of the Sexes от професорката по психология Джойс Бененсън. Тя теоретизира, че мъжете са развили групова динамика, оптимизирана за война, докато жените са развили групова динамика, оптимизирана за защита на потомството им. Тези навици, формирани в неясната атмосфера на праисторията, обясняват защо експериментаторите в модерна психологическа лаборатория, в проучване, което Бененсън цитира, наблюдават, че група мъже, на които е дадена задача, ще „се борят за време за разговори, ще се противопоставят на висок глас“ и след това „весело ще предадат решение на експериментатора“. Група от жени, на които е дадена една и съща задача, „учтиво ще се разпитат за личния произход и връзките на другата … придружени от много зрителен контакт, усмивки и редуване на участие“ и ще обърнат „малко внимание на задачата, която експериментаторът е представил“.
Смисълът на войната е да се разрешават спорове между две племена, но тя работи само ако мирът бъде възстановен след разрешаването на спора. Ето защо мъжете са разработили методи за помирение с опонентите и за научаване как да живеят в мир с хората, с които са воювали предния ден. Женските екземпляри, дори при видовете примати, се примиряват по-бавно от мъжките. Това е така, защото конфликтите при жените традиционно са били в рамките на племето за оскъдни ресурси, които трябва да бъдат разрешавани не чрез открит конфликт, а чрез скрита конкуренция със съперници, без ясен край.
Всички тези наблюдения съвпадаха с моите наблюдения на будност (wokeness), но скоро щастливата тръпка от откриването на нова теория в крайна сметка отстъпи място на усещането за потъване. Ако уокизмът наистина представлява резултат от Великата феминизация, тогава изригването на лудостта през 2020 г. беше само малка представа за това, което крие бъдещето. Представете си какво ще се случи, когато останалите мъже поради естественото стареене останат извън тези оформящи обществото професии и по-младите, по-феминизирани поколения поемат пълен контрол.
Заплахата, породена от уокизма, може да бъде голяма или малка в зависимост от индустрията. Тъжно е, че сега всички катедри по английски език са феминизирани, но ежедневието на повечето хора не е засегнато от това. Други области са по-важни. Може да не сте журналист, но живеете в страна, в която това, което се пише в The New York Times, определя какво се приема публично за истина. Ако Times се превърне в място, където консенсусът в групата може да потисне непопулярни факти (повече, отколкото вече го прави), това засяга всеки гражданин.
„Върховенството на закона няма да оцелее след като жените станат мнозинство в юридическата професия.“
Областта, която най-много ме плаши, е законът. Всички ние зависим от функционираща правна система и, честно казано, върховенството на закона няма да оцелее, когато жените станат мнозинство в юридическата професия. Върховенството на закона не е само писане на правила. Това означава да ги следвате, дори когато водят до резултат, който категорично не ви устройва или е в противоречие с интуицията ви за това коя партия е по-симпатична.
Една феминизирана правна система може да наподобява съдилищата по дял IX за сексуално посегателство в университетските кампуси, създадени през 2011 г. при президента Обама. Тези съдебни производства се ръководят от писмени правила и технически може да се каже, че действат съгласно върховенството на закона. Но им липсват много от гаранциите, които нашата правна система смята за свещени, като правото да се изправиш срещу обвинителя, правото да знаеш в какво престъпление си обвинен и фундаменталната концепция, че вината трябва да зависи от обективни обстоятелства, познати и от двете страни, а не от това как едната страна се чувства за дадено действие в ретроспекция. Тези защити бяха премахнати, защото хората, които направиха тези правила, симпатизираха на обвинителите, които бяха предимно жени, а не на обвиняемите, които бяха предимно мъже.
Тези два подхода към закона се сблъскаха крещящо в изслушванията за потвърждение на Брет Кавано. Мъжката позиция беше, че ако Кристин Блейзи Форд не може да предостави никакви конкретни доказателства, че тя и Кавано някога са били в една и съща стая заедно, на нейните обвинения за изнасилване не може да бъде позволено да съсипят живота му. Женската позиция беше, че нейният очевиден емоционален отговор сам по себе си е вид доверие, което комисията на Сената трябва да уважава.
Ако жените станат мнозинство в юридическата професия, очаквам да видя етоса на трибуналите по дял IX и изслушванията на Кавано да се разпространят. Съдиите ще променят правилата за облагодетелстваните групи и ще ги налагат стриктно върху необлагодетелстваните групи, както вече се случва до тревожна степен. През 1970 г. още беше възможно да се вярва, че въвеждането на големи количества жени в юридическата професия ще има само малък ефект. Това убеждение вече не е убедително. Промените ще бъдат масови.
Колкото и да е странно, и двете страни на политическия спектър са съгласни върху това, какви ще бъдат тези промени. Единственото несъгласие е дали те ще бъдат добро или лошо нещо. Далия Литуик започва книгата си Lady Justice: Women, the Law, and the Battle to Save America със сцена от Върховния съд през 2016 г. по време на словесни спорове относно закон за абортите в Тексас. Трите жени съдии, Гинсбърг, Сотомайор и Каган, „пренебрегнаха официалните времеви ограничения, говорейки буйно за своите колеги мъже“. Литуик отпразнува това като „експлозия на затворена власт на съдебните момичета“, която „позволява на Америка да погледне какво може да означава истинското равенство между половете или почти равенство за бъдещите жени в мощни американски правни институции“.
Литуик възхвалява жените за непочтителното им отношение към формалностите на закона, които в края на краищата произхождат от ерата на потисничество и бяло превъзходство. „Американската правна система беше основно машина, създадена да дава привилегии на имотните бели мъже“, пише Литуик. „Но това е единственото нещо, което се случва и вие работите с това, което имате.“ От тези, които гледат на закона като на патриархална реликва, може да се очаква да се отнасят към него инструментално. Ако този етос надделее в нашата правна система, тогава атрибутите ще изглеждат същите, но ще е настъпила революция.
Великата феминизация е наистина безпрецедентна. И други цивилизации са давали на жените право на глас, предоставяли са им права на собственост или са им позволявали да наследяват троновете на империите. Нито една цивилизация в човешката история обаче не е провеждала такъв експеримент да позволява на жените да контролират толкова много жизненоважни институции на нашето общество, от политически партии през университети до най-големите ни предприятия. Дори когато жените не заемат челните позиции, жените задават тона в тези организации, така че един главен изпълнителен директор мъж е принуден да работи в границите, определени от неговия вицепрезидент по човешките ресурси. Предполагаме, че тези институции ще продължат да функционират при тези напълно нови обстоятелства. Но какви са нашите основания за това предположение?
Проблемът не е, че жените са по-малко талантливи от мъжете или дори че женските начини на взаимодействие са по-низши във всеки обективен смисъл. Проблемът е, че женските начини на взаимодействие не са подходящи за постигане на целите на множество големи институции. Можете да имате академична общност, която е мнозинство от жени, но тя ще бъде (както вече са факултетите с мнозинство от жени в днешните университети) ориентирана към други цели, различни от открития дебат и неограниченото преследване на истината. И ако вашата академия не преследва истината, каква полза от това? Ако вашите журналисти не са упорити индивидуалисти, които нямат нищо против да отчуждават хората, каква полза от тях? Ако един бизнес изгуби духа си на предприемчивост и се превърне в една феминизирана, фокусирана навътре бюрокрация, няма ли той да стагнира?
Ако Великата феминизация представлява заплаха за цивилизацията, възниква въпросът дали можем да направим нещо по въпроса. Отговорът зависи от това защо мислите, че това изобщо се е случило. Има много хора, които смятат, че Великата феминизация е някакво естествено възникващо явление. Жените най-накрая получиха шанс да се състезават с мъжете и се е оказало, че те просто са по-добри. Ето защо има толкова много жени в нашите редакции, които управляват нашите политически партии и управляват нашите корпорации.
Рос Даутат описва този начин на мислене в интервю тази година с Jonathan Keeperman, a.k.a. „L0m3z“, десен издател, който помогна за популяризирането на термина „дългата къща“ като метафора за феминизацията. „Мъжете се оплакват, че жените ги потискат. Не е ли дългата къща просто едно провлачено, мъжко хленчене за неспособност да се конкурира адекватно?“ — пита Даутат. „Може би трябва да преглътнете самосъжалението си и всъщност да се състезавате на терена, с който разполагаме в Америка от 21-ви век?“
Това е, което феминистките смятат, че се е случило, но те грешат. Феминизацията не е някакъв органичен резултат от това, че жените изпреварват мъжете. Това е изкуствен резултат от социалното инженерство и ако махнем палеца си от везната, то ще се срине в рамките на само едно поколение.
Най-очевидният палец на везната е антидискриминационното законодателство. Незаконно е да наемате твърде малко жени във вашата компания. Ако жените са недостатъчно представени, особено във висшето ви ръководство, гарантирано ви очаква съдебен процес. В резултат на това работодателите дават на жените работа и повишения, които иначе не биха получили, просто за да поддържат броя им.
За тях е рационално да направят това, защото последствията при неизпълнение могат да бъдат ужасни. Texaco, Goldman Sachs, Novartis и Coca-Cola са сред компаниите, които са платили деветцифрени суми в отговор на съдебни дела, твърдящи пристрастност към жените при наемане и повишения. Никой мениджър не иска да бъде човекът, който е струвал на компанията му 200 милиона долара в съдебно дело за дискриминация, основана на пола.
„Антидискриминационният закон изисква всяко работно място да бъде феминизирано.“
Антидискриминационният закон изисква всяко работно място да бъде феминизирано. Едно забележителен дело от 1991 г. установява, че плакатите с разголени жени по стените на една корабостроителница представляват враждебна среда за жените и този принцип е нараснал, като обхваща много форми на мъжко поведение. Десетки компании от Силиконовата долина бяха засегнати от съдебни дела, твърдящи „култура на братски момчета“ или „токсична братска култура“, а адвокатска кантора, специализирана в тези дела, се хвали с договорености, вариращи от $450 000 до $8 милиона.
Жените могат да съдят шефовете си за управление на работно място, което се чувства като дом на мъжко братство, но мъжете не могат да съдят, когато работното им място изглежда като детска градина Монтесори. Естествено работодателите грешат, като правят управлението на фирмата не толкова строго. Така че, ако жените процъфтяват повече на модерното работно място, това наистина ли е защото изпреварват мъжете? Или защото правилата са променени в тяхна полза?
Много изводи могат да се направят от начина, по който феминизацията има тенденция да се увеличава с течение на времето. След като институциите достигнат разделение 50-50, те са склонни да надхвърлят междуполовия паритет и да увеличават все повече и повече броя на жените. От 2016 г. юридическите факултети всяка година увеличават с малък процент броя на жените; през 2024 г. те вече са 56%. Психологията, която някога е била предимно мъжка област, сега е преобладаващо женска, като 75% от докторските степени по психология отиват при жени. Институциите изглежда имат повратна точка, след която стават все по-феминизирани.
От това обаче не можем да съдим, че жените превъзхождат мъжете като способности. Изглежда, сякаш жените изтласкват мъжете, налагайки женски норми в институции, които преди преди това са били мъжки. Кой мъж би искал да работи в сфера, където качествата му не са добре дошли? Кой уважаващ себе си студент би преследвал кариера в академичните среди, когато колегите му ще го отхвърлят, защото е изразил несъгласието си твърде откровено или е изказал противоречиво мнение?
През септември изнесох реч на конференцията за националния консерватизъм в съответствие с горното есе. Страхувах се да представя тезата за Великата феминизация на такъв обществен форум. Все още е противоречиво да се заяви, дори в консервативните кръгове, че има твърде много жени в дадена област или че жените в голям брой могат да трансформират институциите до неузнаваемост по начини, които ги карат да спрат да функционират както следва. Направих всичко възможно да изложа тезата си по възможно най-неутралния начин. За моя изненада реакцията беше невероятна. В рамките на само няколко седмици видеото на речта получи над 100 000 гледания в YouTube и се превърна в една от най-гледаните речи в историята на конференцията на националния консерватизъм.
Добре е, че хората са възприемчиви към аргумента, защото прозорецът ни да направим нещо срещу Великата феминизация се затваря. Съществуват показатели за напредване и показатели за изоставане на феминизацията и в момента сме на междинния етап, когато в юридическите факултети жените са мнозинство, но на федералната скамейка все още преобладават мъже. След няколко десетилетия изместването на съотношението на половете ще достигне естествения си край. Много хора смятат, че будността (wokeness) е приключила, убита от промяната на атмосферата, но ако будността е резултат от демографската феминизация, тогава тя никога няма да свърши, докато демографските данни остават непроменени.
Самата аз като жена съм благодарна за възможностите, които имах, за да преследвам кариера в писането и редактирането. За щастие, не мисля, че решаването на проблема с феминизацията изисква да затворим каквито и да било врати пред лицата на жените. Просто трябва да възстановим справедливите правила. В момента имаме номинално меритократична система, в която е незаконно жените да губят. Нека направим наемането на работа меритократично по същество, а не само по име, и ще видим как ще се намести ситуацията. Направете законно отново да имате мъжка офис култура. Премахнете правото на вето на дамата от отдела за човешки ресурси. Мисля, че хората ще бъдат изненадани да открият каква част от сегашната ни феминизация се дължи на институционални промени като появата на женско управление на човешките ресурси, които бяха предизвикани от правни промени и които правни промени могат да се обърнат.
Защото все пак аз не съм просто жена. Аз също съм човек с много неприятни мнения, за когото ще бъде трудно да процъфтява, ако обществото стане по-несклонно към конфликти и се стреми към консенсус. Аз съм майка на синове, които никога няма да достигнат пълния си потенциал, ако трябва да растат в един феминизиран свят. Аз съм – всички сме – зависими от институции като правната система, научните изследвания и демократичната политика, които подкрепят американския начин на живот, и всички ще страдаме, ако те престанат да изпълняват задачите, за които са предназначени.
Хелън Андрюс е автор на Boomers: The Men and Women Who Promised Freedom and Delivered Disaster (Бумърите: мъжете и жените, които обещаваха свобода, а доведоха до катастрофа).
Няма да има независимо правосъдие, докат...
Съвестта не е слабост, а последна опора
